“ИЗЧЕЗВАНЕТО” НА ЕДИН НАРОД                                                  Първа част                                                        Копирано от блога на Спароток , за да не изчезне написаното от него !

                                           „Никъде по света не живеят толкова много хора както в Тракия, освен в Индия. Сигурен съм, че биха били всемогъщ и непобедим народ, ако живееха в единство, или бяха управлявани от един владетел...”   Това са думи на бащата на историята Херодот, записани след посещението му на нашите земи. Старият автор подчертава недвусмислено, че траките са най-многобройната общност на Европа, като посочва дори и потенциала им на господстващ народ. Нашите учени обаче са на мнение, че Херодот се е лъгал, че твърденията му почиват по-скоро на впечатление oтколкотo на реалност.   Няма нищо лошо едно свидетелство да бъде подложено на съмнение и да бъде извършена проверка на верността му. За съжаление академиците ни не са сторили това и са отхвърлили лекомислено сведението на древния летописец, макар то да е подкрепено и от много други историци. Тукидит, който е съвременник на Херодот споделя следното: „Що се касае до богатство и мощ одриската( тракийската ) империя няма равна на себе си в Европа.” Пет века по-късно Страбон дава конкретни цифри: „Днес (I век) има 22 племена в Тракия и макар страната да е пообезлюдена (от римляните) то тя е в състояние да изправи армия от 200 000 пехотинци и 15 000 конника…” Дори и за днешни стандарти това е огромна войска, която между другото не представя всички траки, а само обитателите на земите между Стара планина и Бяло море. Пеони, трибали, даки и гети принадлежат на същия народ, както и живеещите в областта Тракия. Рим се е съобразявал с тракийските племена и е правил всичко възможно да ги привлече за съюзници. Павзаний е друг древен историк свидетелстващ за огромното население на Тракия, той споделя „Лизимах управлявал над съседните с македонците траки...това ще да е била малка част от тях, понеже по-многоброен народ от траките няма, ако не броим келтите” . Плиний  също потвърждава кaзаното oт другите стари автори, кaто споменава в книгата си “География”,че траките са един от най-могъщите народи на Европа. Oколо хилядолетие след Херодот, Юстиниян пише в Aутентикa-“ Tова е важно и всекимо известно, че ако някой спомене името Tракия, веднага щом думите излетят от устните му, слушащия осъзнава благододните качества на този народ – невероятна мъжественост и страховита войнственост, изпитани по всякакав начин на бойните полета. Teзи качества са типични само за тях, те ги имат по рождени в кръвта си .’’   Кактосеубеждаватесами,свидетелстватаподкрепящитвърдениятанаХеродотсадоста, бащата на историята изобщо не се е лъгал.Впродължениенахилядагодинистаритеавторисавиждалив тракитенай–многолюднияисилен народ наЕвропа. Най-добрите войници на римската империя са идвали от нашите земи.   Според днешните учени обаче това море от хора – траките, изведнъж изчезва от лицето на земята. Как точно се е получила тази невероятна мистерия никой не е успял да обясни както трябва. Най-разпространената теория е тази, че след римското нашествие голяма част от траките са били разселени, останалите сравнително бързо се латинизирали и гърцизирали, а при образуването на старобългарската държава са се претопили сред множеството славяни и българи.   Подобно твърдение няма научна основа. Сведенията на Херодот, Тукидид, Страбон, Павзаний, Плиний и Юстиниан са доказателство, че траките са били огромен народ. Въпреки, че римляните разселват някои племена, тези, които са останали са били милиони.   Също липсват каквито и да е било писмени извори, в които изрично да е казано, че тракийското население се е гърцизирало, или латинизирало напълно. Така нареченото претопяване на траките не е подкрепено с исторически свидетелства, а е само мнение на предубедени учени.   Най-важното, а и необоримо доказателство за присъствието на даден народ в определени земи са топонимите. Всеки народ си има свои собствени названия за вода, гора, село, море, отличаващи се от тези на хора от друга езикова група. По характера на документираните топоними може да се определи какъв език е говорило населението, което ги е оставило. В Дакия и Мизия най-разпространените топоними съдържат частицата ДАВА имаща вариант ДЕВА: Сингидава, Зиридава, Даосдава, Аедева и др. Според нашия езиковед И. Дуриданов ДАВА/ДЕВА е свързано с българския глагол дявам/девам, т.е. полагам, слагам. ДАВА/ДЕВА е означавало място за полагане на стан, селище от временен характер. Тъй като жителите на Северна Тракия са били предимно скотовъдци ( както научаваме от Йордан) то е напълно естествено те да са оставали само за кратко в определено място. Огромните стада са изисквали нова паша и поради тази причина северните траки са били често в движение, като селищата им са били временни лагери. В древността този начин на живот е бил напълно естествен, но с течение на времето скитническото скотовъдство бива изоставено и хората се насочват към уседналост. Това става и причина в Средновековна България да не се срещат селища от типа ДАВА/ДЕВА. Просто този тип селище ( временен стан) вече не е съществувало.   Ще продължим с топографския термин ПАРА, който е най-често срещания в същинска Тракия. Тъй като предимно гръцки автори дават сведения за тракийските населени места, то ПАРА може да се чете и като БАРА. В гръцката азбука няма буква Б и поради това южните ни съседи са заменяли тракийското Б с П. Като пример може да се даде името на царБерисад, документирано като Перисадес. Относно ПАРА/БАРА Дуриданов споменава, че то може да е свързано със старобългарската дума БАРА – малка река. Трябва да се отбележи, че когато в древността се е основавало селище, то мястото е било избирано винаги в близост до река, или извор. Водата е жизнено необходима както за хората, така и за животните.   Следващия важен термин е БРИЯ. Той се среща като наставка в имената на най-големите селища в Тракия: Месембрия, Полтимбрия, Селимбрия, Алайбрия...В. Георгиев не дава подробна етимология на БРИЯ, докато значението е ясно. Едно голямо селище е събрание, сбор на няколко по-малки. БРИЯ е свързано със старобългарския глагол брати – бера, събирам, сбирам, т.е. обединявам в едно. Значението на БРИЯ е събрание, обединение.   По цялата територия на Тракия и Дакия се срещат селища съдържащи частицата ВИС: Патовиса, Висдина, Висмарос, Берзовис. Частицата ВИС отговаря перфектно на старобългарската дума вьсъ – село, селище. Днес тази дума е излязла от употреба, но в миналото е била широко използувана.   Следващия топографски термин идва от езика на фригийците. Те са били тракийско племе, обитавало Югозападна България и Македония много преди Троянската война. Фригийците са наричали градовете си ГОРД/ЗОРД. Eзиковедът О. Хаас свърза ГОРД/ЗОРД с думата ГРАД. В наше време има доста селища имащи наставка град Свиленград, Ивайловград, Радград, Златоград. Те разбира се не са древни, но пък имената им показват продължение на една традиция.   Отново в наречието на фригите намираме думата белте-блато. Трябва да се отбележи, че първичния смисъл на блато е бяла, блестяща повърхност. Коренът на белте е бел, съвпадащо едно към едно с нашата дума бел/бял.   Тракийската дума за море намираме в етнонима морисени- живееши край морето. Това тракийско племе е описано от Плиний Стари в книгата му “География”.   Много древни населени места от нашите земи съдържат частицата БУРТ/БУРД. Някои от тях са Буртидизос, Бурдапа, Бурдонес, Буртикон. Георгиев свързва БУРТ/БУРД   с нашата думаброд. Дори и днес съществува българско селище, в чието име е включена думата брод, това е Костинброд.   Имената на тракийските укрепени селища на хълмове съдържат частицата ПЕРГ: Пергамос,Пергамон...Георгиев обяснява, че ПЕРГ има първично значение високо място, но пропуска да отбележи, че прекрасен еквивалент е българската дума праг ( първичния смисъл на праг е високо препятсвие).   К.Влахов определя тракийската дума ДРУМ – гора, като сродна на старобългарската дръмъ– гора ( срещащо се във името на нашия Вълчидръм).   От името на тракийския Одесос ( имащ древен вариант Водесос ) може да се заключи, че тракийската дума за вода е....вода, т.е. не се различава от днешната българска дума. Значението на Одесос ( Варна) е град край вода, град заливан от вода. Варна е била често наводнявана, познаващите историята на този град знаят това.   Тракийската дума за земя е ЗЕМЛА, отговаряща прекрасно на старобългарската дума земля– земя.   В таблица 1 е дадено сравнение между тракийската топографска терминология с   български, латински и гръцки сродни думи.

    

С интерес се запознах с материала исъм съгласен с написаното
Вода е удар в десятката! Идва от хетското вотър, оттам английското уотър! А от вотър до вода, крачката е само една!

Хубава вечер!