ВИСОКИТЕ ЗЕЛЕНИ ТРЕВИ

Цикъл стихове

ВЕРОЛОМНА ЛЮБОВ

Ти си ме чакала...

Много дълго и много тежко

на нашето си място.

Казаха ми го издайнически

високите зелени треви –

полегнали смутени

от страхотното ти тяло

и неудържимото ти желание.

Предполагам.

Закъснях,толкова много закъснях...

А всъщност какво ли е онова

момче стройно и дивобързащо

да избяга по хълма нагоре???

От „нашия хълм”...

И така ли ще се отдалечава,

докато се изгуби

и изчезне

като нашата велика любов.

И това ми нашепнаха

полегналите смутени и зелени треви.

На сбогом...

НЕИЗБЕЖНО

Колелото,това лудо колело

на нашата любов

спря.

А беше тъкмо на върха...

Сега тичаме надолу,

от двете му страни.

Помагаме,бутаме,падаме,

но да стигне по-бързо до Кръстопътя.

Потънал във високите зелени треви.

 

 

...ще го забием в средата,

Това лудо колело,като хоругва,

като оброк,

около когото ще идват

да си поплакват нашите бъдещи спомени.

И страшно,и тъжносамотно ще е

под триъгълниците на спиците...

ОЩЕ ПРОЛЕТИ

Няма да има край

това начало

и този летеж

на пролетните пеперудени рокли.

Какво е дъждът,

неприятността на острите капки

в неприличните локви,

щом край нас все лудуват

пролетните пеперудени рокли.

Да пада цветът

не ни е страх –

пролети ще има още.

И затова е благословен дъждът

можем ли да докоснем с очи

пролетните пеперудени рокли.

НЕДЕЙ

Не ми казвай сбогом

преди да си докоснала

смутената ми ръка,която

сега

в тази слънчева жарава

наднича над главата ми

и нещо я устремява към теб.

Не отминавай,

без да се убедиш,

че това съм аз

и съществувам може би за теб.

Спри под кестена,

пропусни ламаринените чудовища

и нашата среща ще стане неизбежна

и хубава.

Не искам да се плаша,

но после раздялата ни

ще бъде

само неизбежна...

ТЯ

Не е нужна тази превръзка

на очите ти,

когато те потърся всеки път

по телефона.

Какво скриваш,щом е толкова

нежна душата ти,

а сърцето ти гледа

да кривне встрани!

Не го заблуждавай!

Не заблуждавай тогава и дъха ми,

а поспри!

Изтрий пламнало от прегради чело,

разтвори най-широките прозорци

на небето

и духни всичките светлини на града.

Чак тогава ще ме намериш...

На другата улица,в другата къща,

под дивия кестен с полудива

още любов.

В СРЕДАТА НА ЮЛИ

А толкова думи имах да ти казвам

в онова никакво пладне,посред сушата

на изгорелите ни мечти.

Имаше и озон,и подухващ вятър,

но те отстъпиха на огъня,

взривен от твоята ръка.

Извита

подобно клюн на излитаща кондора

тя изсмукваше без жал

последните ми капки надежда

за утре.

А толкова думи имах да ти казвам,

ала ръката

и крилете на кондората

-твоята възхитителна коса –

точно тогава излитнаха.

...Без мисъл за внезапно завръщане...

ИЗРЕЧЕНО С ВИНА

Както сме свикнали

да си тръгваме

понякога

гаменски,без да изтрием

очите

и целунем

виновно онзи –

останалия зад нас,

така ще пропуснем

да видим

пред себе си,

в нивата от глухарчета,

Истинския,Истинската

чакащи ни

с истинска любов!

ВИК

Отдавна ли живееш така самотен,

приятелю!

Не дойде ли на този свят

със брат,със сестра...

Сам ли викна –наивен –

срещу светлината,

та после и тя ти стана непонятен враг.

Къде живееш между нас,

че не съм те виждал през чашата си...

Не те срещнах и между враговете си,

непознати приятелю!...

И с жената,която най-жестоко обичах,

под ръка не съм те виждал.

Тогава кой си?!

Пришълец от бъдеще неясно

или отражение от

домашното ми огледало си ти,

самотни приятелю?!?

МЕЧТА,МЕЧТИ

Благословен черен

полунощен

и безсвестен,

гневен час.

Тогава сърцето ми ражда

химните

за теб.

Стой там!

Ще дойдат те –

при светлите тайни

на душата ти...

Съединени!

Цветан Андреев,с Комощица,Ломско

Добре би било да добавиш повече тагове - за да бъде открит авторът чрез Гугъл... :))

14-20 на брой цветановици...и аз се рових,но китаристи,даскали по география...
успехи в издирването

САМО ТЕЗИ ДВА ЦИКЪЛА ЛИ ИМАШ ОТ АВТОРА?

НЕ Е ЛОШО ДА ВИДИМ И ДРУГИ НЕЩИЦА ОТ НЕГО...

със страшна образност и философско прозрение!

Рапортувам бодро!


Да ми е честит ДЕНЯТ!!!