Прочетен: 3974 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 06.11.2011 20:46
За да остана
Онази широка прегръдка. С която ми даде целия си свят.
Онази топла прегръдка. Която побира целият мой свят.
Онази прегръдка между двете ти ръце. Пълни с нежност.
Разтворени като за полет. Полет в незнайна безбрежност.
Танцувам сгушена в теб. Скрита във необятността.
Ти си музиката попила дълбоко дълбоко в мен.
Ти си странно болезнено вълшебство. Неизвестността.
Която неусетно ме увлече в танца. Един рефрен.
Безпаметна в безмълвната прегръдка. На твоя свят.
Затворена между две обичащи ръце. Дъхав цвят.
Отдадена завинаги на две обичащи ръце. Ще си тръгна.
Завинаги в това измерение, за да мога да остана.
http://qbylkovcvqt.blog.bg/izkustvo/2011/11/04/za-da-ostana.846533
Обикновени рисунки-26. За Доверието и още нещо…
То не е Огън.
Огънят припламва и…
Угасва!
Понякога-
бавно!
Не е и Светлина.
Тя-Светлината сияе, но…
Помръква!
И често се случва-
безславно!
За мен…
За мен, то е
Камък!
От онези, дето
много трудно
се разбиват…
Основа
на Душата.
Зидове на църква,
преминали
през всичко…
Даже и през пламък!
Б.Калинов
20.10.2011г.
Пловдив
http://kalin8.blog.bg/izkustvo/2011/10/20/obiknoveni-risunki-26-za-doverieto-i-oshte-neshto.838803
Аз говорих нощес със Слънцето
Аз говорих нощес със Слънцето
и го обикнах.
На сутринта
дълго го гледах в очите,
но то се престори на заспало,
макар че светеше с едно око.
Не се обидих.
Целият ден гледахме
в различни страни .
то – на изток,
аз – на запад
и обратно.
Разбирам -
имаше прекалено много хора.
Но колко е нелепо
да говориш със слънцето през нощта.
http://dushka.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/11/03/az-govorih-noshtes-sys-slynceto.846007
ДОБРО УТРО,КРАСАВИЦЕ !
ДОБРО УТРО,КРАСАВИЦЕ!
Добро утро,красавице!
За твоето око малко е хилядарка.
За твоите гърди десет години ще ходя пеша.
За твоите устни ще си забравя гласа.
За твоите бедра се полага затвор.
Добро утро,красавице!
Яхни зеления кон и препускай.
Ще те чакам в шумака.
В шатра, пълна с неродени деца,
със славей и зюмбюл,
с постеля - моето тяло,
възглавница - моето рамо.
Добро утро,красавице!
Ако не дойдеш,ще изтегля ножа от хляба,
ще го изтрия от трохите
и ще те пронижа право в сърцето.
Из сборник НЕПИСАНА ЦИГАНСКА СРЪБСКА ПОЕЗИЯ
http://tsvetanandreev.blog.bg/poezia/2011/11/03/dobro-utro-krasavice.846144
Ако всичко е любов
Страхът е обратното
на Любовта.
Страхът от дявола
все още не е любов.
Бои се падналият ангел
боят се погубените души
боят се принцовете на мрака
от
светлината.
Да, Бог в милостта си
изпрати своето Дихание
и в черната дупка
наречена страх
се роди страхопочитание
за да може саможертвата
милостта
състраданието
да оплодят и спасят
душата на падналия.
от стихосб. Пътя на любовта
http://hikari.blog.bg/izkustvo/2011/11/05/molitva.846801
Лист отронен #976
Посвещавам на скъпи за мен хора, които за жалост, не са сред нас...
Лист отронен
-------------------
На дървото, ей там, горе.
Лист зелен роди се.
Тъй мъничък и прощъпулник.
Радостен, щастлив е.
Живял във горската дъбрава.
А може би на китното поле.
Незнайно откъде ти тук попадна.
Зелена капчица от пъстрото море.
На вятъра с мелодиите танцува.
Посреща Слънцето с поздрав мил.
Вечер залез над върхарите изпраща.
В шепот лунен грижите е приютил.
Ще изхрани ли гладната си челяд?
Дали ще я запази от студа?
В пек жесток водица да намерят.
Трепери в страх от всякаква беда.
Но загледай се внимателно в листеца.
Усмивка блага там ще видиш.
На синовна благодарност към Отеца.
Потрепва плахо- децата да не буди.
Те пораснаха, узряха, отлетяха.
Отдавна знаеше, но мъката си скри.
С хиляди събратя златист килим постлаха.
Отронен лист, за сбогом, усмивка подари.
На дървото, ей там, горе.
Нов листец роди се.
Тъй мъничък и прощъпулник.
Макар далеч, щастлив е.
http://pegas08.blog.bg/izkustvo/2011/09/12/list-otronen-976.818564
Сълза отронена в зората
е шанс за грешника ,
присъдата, да промени съдбата,
и свобода за някой друг..
Сълза отронена в бяг ,
със скуката и суетата,
танцува с нежният повей на вятъра,
и носи благодатния порой …
Сълза отронена в прошка ,
е съвършенството на любовта,
молитва пред олтара на душите,
възражда порив... И живот.
http://miaa.blog.bg/tq-i-toi/2011/10/29/sylza.843868
Прости!
Прости ми, мое изгубено момче,
прости на дланите,с които те ранявам.
Прости на облачните ми очи,
с които светлината в тебе помрачавам.
Прости ми парещите жар-слова,
които те изгарят без пощада.
Прости на вещицата-ревност в мен,
орисала ти бездната на ада.
Прости ми за отчаяните нощи,
в които сляпо демони зовях,
за болките, за помислите лоши...
От взиране навярно ослепях.
Прости за неизречените думи
и другите - извикани на глас.
Моментите на трескаво безумие
отключват непознати хора в нас.
Сред ангелите, дяволи танцуват,
злината гняв за шията държи,
а любовта обречена пирува
с измамата и няколко сълзи.
Прости ми за безумния копнеж
да се стопя като русалка в морска пяна.
Прости ,че наказание бе любовта,
която на брега ме мами още да остана.
Заслужавам всичките ти обиди ,
заслужавам всичките горчиви сълзи ,
заслужавам сега да ме мразиш ,
заслужавам , но ще ти кажа "прости".
Не заслужавам , знам да ме обичаш ,
не заслужавам, но във мен боли ,
колкото и болката си да отричам ,
знай, че изгорящо боли и моля те "прости"!
Прости ми, че пак те искам до полуда,
И само тебе мечтая във нощта,
Прости ми, че сърцето още бие лудо,
А аз не мога да му забраня.
Прости ми за това, че още те обичам
Прости, че чувствата си не отричам.
Прости ми, както аз простих това,
че с любовта ми ти се подигра..
http://firefly1.blog.bg/poezia/2011/09/04/prosti.813900
БЯЛОТО СЛЪНЦЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПУСТИНЯ
Ваше, благородие, госпожа Европа,
Мне с тобою холодно, исчезла наша тропа.
Письмецо в конверте – деньги больше нет!
Не влзет нам в кредит, ждем иной ответ.
Ваше благородие, госпожа удача,
Для греков – слишком добрая, а для нас иначе!
Девят, грамов в сердце постой не зови...
Не везлт нам в кредит, повезлт в любви!
Ваше благородие, госпожа чужбина,
Жарко обещала ты, только не любила.
Компромат в и-нете, постой не лови...
Не везлт нам в кредит, повезлт в любви!
Ваше благородие, Еврокредитета,
Значит, нам – болгаров, песня уже спета.
Перестаньте, черты, клясться на крови...
Спасли Вы Византию, а нас уже сожгли...
Текст на кавъра: Кирето, 05.11.2011, Бургас
P.S. Всяка прилика с действителни събития, държави и ситуации, е възможна...
http://starbuck69.blog.bg/zabavlenie/2011/11/05/bialoto-slynce-na-bylgarskata-pustinia.847043
Аз те виждам!
Виждам теб!
Не как изглеждаш,
дали си подстриган
или избръснат,
дали си в "Армани"
или по анцуг,
дали здрав
или болен,
млад или остарял...
Не това,
аз виждам ТЕБ!
Поглеждам в очите ти
и виждам теб,
виждам това,
което другите не виждат-
ТЕБ!
***
"Аз съм такъв,
каквото е твоето мнение за мен
и ти си такава,
каквото е моето мнение за теб!"
***
Аз те виждам :)
http://goby3.blog.bg/drugi/2011/11/03/quot-az-te-vijdam-quot.846346
АРХАНГЕЛСКО
АРХАНГЕЛСКО
Преди колко време
се изтъркули
голямото слънце
и се сля с луната?
Тогава бях твоя жена
в трон от злато.
Сега съм сама -
Защо не ме взе,
когато напусна земята?
Чужди са всички мъже
след теб и стоя
в трон от злато.
Съвършено сама -
Това ли е любовта?
Една усмивка,
подпряна
на самотата.
6. 11. 2011.
http://malchaniaotnadejda7.blog.bg/poezia/2011/11/06/arhangelsko.847341
Есента пак лятото целува
и с огън нежно ни изгаря,
дори морето продължава
с вълните топли да ни гали.
Смирено благославям дните
щом любовта ни продължава,
че радост есента ни дава
и всеки в радостта щастлив е.
Бризът изпълващ ми гърдите
чак от морето тук долита
на чайки палави с крилата
и вдъхновява ми творбите.
Но Вий на нея да благодарите,
че тя умения ми дава.
http://krassko.blog.bg/izkustvo/2011/09/20/esenta-pak-liatoto-celuva.823021