SHE"S GONE
на мама и на мен
Тя си тръгва със росата,
Стъпва леко по тревата,
Скрива в шепите тъгата,
И в утрото прегръща самотата.
Тя остава звездна песен,
Вопъл нежен в ранна есен,
Вечен стон по път нелесен,
От вятър северен понесен.
Тя е огнена жарава,
За изгаряща в нощта забрава,
Фея в горската дъбрава,
Жената със душа корава.
Тя си тръгва със дъгата,
Флиртувайки през рамо със съдбата,
След нея е открехната вратата,
А в дъжд превръща се сълзата.
......вече за съжаление 21......
http://cinderellathespy.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/10/04/she-s-gone.830270
Сред суетата на света
ни има, повече от всякога.
Дори да знаем, че изтича
последната секунда време
човешко е да се боричкаме
за някакви си привилегии.
Напук на суетата на света
оставаме си ние същите.
Човечета и ангели и дяволи
за всекиго, според вида.
Сред суетата на света,
честити да са имениците -
какво пък толкова - наздраве,
и весели да са ви дните!
http://razkazvachka.blog.bg/izkustvo/2011/11/07/sred-suetata-na-sveta.847944
Мъжете
Мъжете са корави същества, но имат право да заплачат:
когато над безлюдните села се вият гарвани и грачат,
и вятърът присвива устни и духа като през мундщук...
Шопен звучи над кални улици. Дом на Покойника е тук...
Когато пъшкат градовете под тежкия си похлупак
и слънчев лъч мизерно свети във сивкавия полумрак.
Когато детските гласчета щастливи песни не редят,
а плачат в умопомрачително кресчендо
пред портите на този свят,
защото нямат клубни карти. Подборът е ограничен.
За "лош ген" и за "куча марка" тук достъпът е забранен.
Мъжете имат право да заплачат, когато малката сестра
се продаде за "яка пачка" и храни цялата рода..
Когато старите им майки псуват по мъжки и кълнат,
докато си варят ракия в казана на Девети Кръг.
Когато нежните половинки останат вече без сълзи,
без спомени и перспективи. Мъжете плачат.
Заплачи!
http://osi4kata.blog.bg/poezia/2011/11/04/myjete.846384
Отново
Ето ме!
Пак съм на пътя -
изгревен, свеж и без край!
И пламти
утринта във лилаво
с мирис на люляков рай!
Златните
розови струни
арфа небесна градят
и със звън
от кристал възвестяват
вечния стар кръговрат!
УСПЕШНА, РАДОСТНА СЕДМИЦА
И ЩАСТЛИВА ПРОЛЕТ,
ПРИЯТЕЛИ!
http://hel.blog.bg/izkustvo/2011/03/21/otnovo.712810
Болница
Тихо капят листата ...
И проскимтява болката
с очи на обреченост.
Есен е.
Зимният вятър напира,
удря прозорците,
а зад тях - ужасени очи,
във молитва застинали.
Тихо капят листата ...
Притихва животът ...
Избухва животът - кратък миг
на надежда.
Неистов вик за надежда
на листото, преди да усети
студа на земята.
http://megg.blog.bg/poezia/2011/10/18/bolnica.837074
Заспивам с мисълта!
Е. Зарева
Заспивам с мисълта, че ще те открия
сънувам всяка вечер твоите очи,
в които лято, есен, зима, пролет
от всичките сезони най-прекрасните лъчи
събрани в твоите пленителни очи.
Надя Огнянова /sladyr4eto87/
Заспивам с мисълта, че теб те има...
сънувам всяка вечер винаги едно,
прегръщаш ме и нежно ме целуваш
изпиваш ме със най-красивите очи
и като летен вятър галиш моите коси.
Елена Димова
Сънувам как ме гали бриза,
как разтапям се във твоите ръце,
сънувам как звездите ни покриват
нощта прегръща ни със своите крила,
а луната е закрилницата наша.
Огнена71
Сън ли бе или реалност...свежо утро, хладен ден,
чудно лято, тъй красиво с най-вълшебната любов.
Добро утро, мой любими! С теб прекрасен е деня!
Ето нощите си струват...Обичта на този зов...
Заспивам с мисълта за теб, за мен, за утрешния ден!
автор: Огнена71, Ели Зарева, Надя Огнянова /sladyr4eto87/, Елена Димова.
23.08.2011
http://ognena71.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/09/30/zaspivam-s-misylta.828129
Обичал ли си истински!
Обичал ли си истински кажи,
в сърцето трепети да парят,
и всяко чувство в тебе да гори,
когато нежничко те галят.
Обичал ли си до полуда,
да си усещал че си жив,
въздишки огнени да си раздавал,
и трепет парещ див.
А песента която ти харесва,
усещал ли си че във двамата гори,
толкова силно в очите в сърцето,
да ви докосва като искри.
А когато вече имате дете,
и виждаш всяко нещо в него от любовта,
не е ли най - прекрасното изкуство,
което си създал в света.
Аз съм усетила всичко това,
и вкусът от сладките устни,
знам , че това е любовта
която те носи и люби!
Автор.Огнена71
http://ognena71.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/11/04/obichal-li-si-istinski.846396
Преди да заспя!
Прегърни ме,преди да заспя
твойте устни мен да ме галят,
да усещам дъха ти, да прошепваш без звук,
че е истинско , че телата се палят.
Целуни ме, преди да заспя
всеки миг е магия със тебе,
ще се влюби даже нощта,
и луната ще свети за тебе.
Кажи ми обичам те,преди да заспя
и изпратиме в сън нежен с мечти,
ти събуждаш изгрева,който наднича
в мойте сини очи!
Автор.Огнена71
http://ognena71.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/10/07/predi-da-zaspia.831061
Котле от любов
Ето в нощта нещо става.
Пали се огън, той в мен гори.
Страх ме е, но какво ми остава?
Слагам котлето, вярвам ще ме ободри.
Огъня нежно го сгрява.
Страхът се бавно изпарява.
Мисля, че вече водата кипи.
Поглеждам и вярно, тя ври... и си ври..
Юнак да съм, не съм зная.
Даже и учен не съм.
Готвя ви гозба ще призная.
Гозба незнайна, като в ничии мечти.
"Турга се щипка Любов, като водата заври.
Второ - Смелост и Мъдрост да се овкуси
а най-много слагат се капки горещи сълзи
от истинска случка, може и тъжна дори."
Това е отвара вълшебна.
Всичко може да изцери
благ да е человека който,
ме поучи, и с таз рецепта дари.
Забърквам, последно опитвам.
Думам си : "Дано не се провали."
Опитвам лъжица гореща,
усещането, драги, трудно ще се обясни.
Става ми леко и меко,
нищичко не ме боли.
Вече всичко е светло.
Може би Ангел от Бога ме озари!
После стана ми пак малко мъчно,
пак потичат горещи сълзи.
Дано людете се ползват от таз рецепта блага!
Тоз дар Божи "Котле от любов" е за всички души.
http://martosh.blog.bg/poezia/2011/10/02/kotle-ot-liubov.829204
Диви малини . . .
Изпопадаха тъжните лешници
по зеления мъх край реката,
непроронени скривам сълзите
и на камък ми стана душата....
Портокалово слънце притича
през небесните сини поляни
бляскат петите му нежни
от рошави облаци издрани.
Май на калинка душата си дадох
да премине небесните двери
диви малини ако поискаш,
кой ли сега ще ти намери ?
http://chinaware.blog.bg/drugi/2011/09/03/divi-malini.813202
Искам всяка заран в прегръдките ти да се будя,
сърцето ти как бие да слушам и с теноровия ти тембър
ОБИЧАМ ТЕ да чувам..
Страстта ми ,копнежите ми, да не утихват
да зная,че ме обичаш до Велешкото езеро и до безкрая.
Искам да летя от щастие мили и да те обичам
както аз си зная..
Като те докосна кръвта във вените ми яростно да кипи.
Онзи стъклен пламък в очите ти кристално да блести.
Да танцуваме танца на страстта,
и да изпаднем в екстаз във ноща..
Вземи ме,люби ме,изпии ме,бавно на глътки
като старо вино.
Ааз ще ти шепна тихо на лунна светлина
Моя любов ОБИЧАМ ТЕ,и ще съм твоя за вечни времена..
http://naidobriq.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/10/17/liubov-na-veleshkoto-ezero.836346
Удивителен въпрос (въпрос с удивителна)
И колко пъти още ще се връщам
по хлъзгавите сипеи на детството,
където горе е следобедът
загърнат меко в бризове,
а долу е морето бляскаво
което всяко утро е сапфирено,
а всяка вечер - стомна на гърба на скитник.
И колко пъти още ще преследвам сенки
след пъргавите глезени на детството
по стръмния му бряг ще се търкалям
ще сгъвам ръбове като сизифов камък,
за да си изкопая малко глина
за неспокойни пръсти
и после да нареждам фигури
в галерията си от спомени?
http://sestra.blog.bg/poezia/2011/08/13/udivitelen-vypros-vypros-s-udivitelna.800792
В памет на баща ми!
В памет на баща ми!
Притихнала, с червени рози,
до мраморната плоча аз стоя.
Огромна мъка ме изпълва,
по бузите се стичат, сълза подир сълза.
Ти бе единствен, който разгадава,
че във усмивката прикрила съм тъга…
И казваше ми нежно, мило:
“Защо очите й са тъжни, на моята любима дъщеря?”
Ти бе до мен в добро и лошо.
Със тебе можех свят да изградя.
Как само искам мили татко,
да можех миг ръката ти да подържа!
Ти казваше ми: “Няма да се плашиш!
Дори да сбъркаш, аз ще съм до теб!
Дори да паднеш, аз ще бъда близо,
за да те вдигна и да продължиш напред!”
Прости ми! Розите оставям.
Сълзите бързам да изтрия вървешком…
И мрачно и дъждовно е. Свещта догаря…
Ти бе прекрасен, а как студен е новият ти дом…
Годините се изнизват без него, но болката остава… Зная, че той е някъде високо там и ни гледа, продължава да е близо до нас и да ни подкрепя…
http://ckarlet.blog.bg/tq-i-toi/2011/11/04/v-pamet-na-bashta-mi.846534
Знаеш ли.....
· * * * *
Как всичко ми напомня ,
за онзи чуден ден.
Аз само с тебе бях,
ти беше само с мен.........
Изсъхнали са днес цветята,
поглеждам ги едва.
Знам сетили са липсата,
на твоята ръка ...........
Запазих две листенца,
от розата една,
която двама с тебе......
оставихме сама.......
Сега са на дланта ми,
и вглеждам се във тях.
И спомням си съня ми ,
когато с тебе бях.
А чашата с кафе истива там,
на масата забравена сега,.....
Какво ми е ....и аз не знам,
но много липсваш ми.....Ела !...
http://konstant7.blog.bg/drugi/2010/04/28/znaesh-li.536285
Някъде по пътя си...
Докосни сърцето ми и аз ще
докосна твоето с мила дума или
две.
Докосни сърцето ми,защото
добротата ражда най-сладкия
плод,който превръща мечтите
ни в реалност...
Докосни живота ми с нежност...
и ме изпълни с любов...
Докосни живота ми,сподели
мечтите ми под звездното небе,
така както аз споделям твоите.
Вземи ръката ми...
Дръж ме за ръка,докато
израствам...и ми показвай пътя,
когато съм сляпа...
Покажи ми,че наистина те е
грижа за мен
Докосни сърцето ми и аз ще
докосна твоето по малко,
всеки ден...
Докосни сърцето ми и
тогава и двамата ще намерим
щастие-някога,
някъде по пътя си...
http://pcelata.blog.bg/tq-i-toi/2011/10/23/niakyde-po-pytia-si.840543
Мечта от ... вода...
Реших да прогоня мъглите със пауза,
но вместо това пристрастих се към залеза…
А после огледа се в мене – Луната…
Защо ми се стори до болка позната?
Но, аз безпроблемно удавих циклона-
вълните все още тъй шеметно гоня…
Не искам във мрака да гледам с очи-
как минало свършено вятър следи…
Прихващам аз следваща бурна вълна-
и смело прегръщам мечта от … вода...
Friendly1
http://friendly1.blog.bg/poezia/2011/11/07/mechta-ot-voda.847693
Живот
Да живееш за страстта.
без да съществува,
да живееш за любовта
без да те вълнува.
Да живееш за мечтите
умиращи безплодни,
да живееш като роб
сред лица свободни.
Да живееш като просяк
не молещ милостиня,
да мечтаеш за сняг
да си студен като зима.
Да обичаш смъртта
без страх да се вричаш,
да презираш света,
и себе си да отричаш.
Да мечтаеш за това
което не съществува
да се бориш за мига,
който отплува.
Да блестиш като кинжал
в нощта халадна
пронизвайки без жал
всяка мисъл бавна
на своя ум
на своето съзнание.
Не вярвайки в нищо
нито в святото познание,
нито в новия ден,
нито в новите чувства.
признавайки с тъга,
че да живееш е изкуство.
Благодарна съм, че моя творба е в този постинг!
Поздрав сърдечен!
Б.
С други ще се запозная сега!
Благодаря ти!
И аз тук, че и първа....
Благодаря сърдечно за оказаната чест! Жалко, че стихчето ми е по тъжен повод....
В интерес на истината, това което най-много си харесвам от написаното през тази година, а то се оказа доста ..... е едно стихотворение - "Кого обичаш" по песничката на Крис Риа "Who Do You Love":-)
Поздрави и пак ще намина!:-)
Приятно бях изненадана! Трогната съм!
Поздрави!
Поздрав за теб и за всички, чиито стихотворения са тук!