Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.11.2011 22:31 - Поезия - 2
Автор: virtualna1biblioteca Категория: Поезия   
Прочетен: 5572 Коментари: 9 Гласове:
18


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                        image
SHE"S GONE

                        на мама и на мен

Тя си тръгва със росата,
Стъпва леко по тревата,
Скрива в шепите тъгата,
И в утрото прегръща самотата.

Тя остава звездна песен,
Вопъл нежен в ранна есен,
Вечен стон по път нелесен,
От вятър северен понесен.

Тя е огнена жарава,
За изгаряща в нощта забрава,
Фея в горската дъбрава,
Жената със душа корава.

Тя си тръгва със дъгата,
Флиртувайки през рамо със съдбата,
След нея е открехната вратата,
А в дъжд превръща се сълзата.



                                                    ......вече за съжаление 21......

http://cinderellathespy.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/10/04/she-s-gone.830270

 

                                                               image

Сред суетата на света

ни има, повече от всякога.

Дори да знаем, че изтича
последната секунда време
човешко е да се боричкаме
за някакви си привилегии.

Напук на суетата на света
оставаме си ние същите.
Човечета и ангели и дяволи
за всекиго, според вида.

Сред суетата на света,
честити да са имениците - 
какво пък толкова - наздраве,
и весели да са ви дните!

http://razkazvachka.blog.bg/izkustvo/2011/11/07/sred-suetata-na-sveta.847944

 

                                                        image

Мъжете

Мъжете са корави същества, но имат право да заплачат:
когато над безлюдните села се вият гарвани и грачат,
и вятърът присвива устни и духа като през мундщук...
Шопен звучи над кални улици. Дом на Покойника е тук...
Когато пъшкат градовете под тежкия си похлупак
и слънчев лъч мизерно свети във сивкавия полумрак.
Когато детските гласчета щастливи песни не редят,
а плачат в умопомрачително кресчендо 
пред портите на този свят,
защото нямат клубни карти. Подборът е ограничен.
За "лош ген" и за "куча марка" тук достъпът е забранен.
Мъжете имат право да заплачат, когато малката сестра
се продаде за "яка пачка" и храни цялата рода..
Когато старите им майки псуват по мъжки и кълнат,
докато си варят ракия в казана на Девети Кръг.
Когато нежните половинки останат вече без сълзи,
без спомени и перспективи. Мъжете плачат. 
Заплачи!

http://osi4kata.blog.bg/poezia/2011/11/04/myjete.846384

 

                                                        image

Отново

 

Ето ме!

Пак съм на пътя -

изгревен, свеж и без край!

И пламти

утринта във лилаво

с мирис на люляков рай!

 

Златните

розови струни

арфа небесна градят

и със звън

от кристал възвестяват

вечния стар кръговрат!



  УСПЕШНА, РАДОСТНА СЕДМИЦА
           И ЩАСТЛИВА ПРОЛЕТ, 
                    ПРИЯТЕЛИ!

  http://hel.blog.bg/izkustvo/2011/03/21/otnovo.712810

 

                                                      image

 Болница

Тихо капят листата ...
И проскимтява болката
с очи на обреченост.
Есен е.
Зимният вятър напира,
удря прозорците,
а зад тях - ужасени очи,
във молитва застинали.
Тихо капят листата ...
Притихва животът ...
Избухва животът - кратък миг
на надежда.
Неистов вик за надежда
на листото, преди да усети
студа на земята.

http://megg.blog.bg/poezia/2011/10/18/bolnica.837074

 

 

Заспивам с мисълта!

Е. Зарева 

Заспивам с мисълта, че ще те открия 
сънувам всяка вечер твоите очи, 
в които лято, есен, зима, пролет 
от всичките сезони най-прекрасните лъчи 
събрани в твоите пленителни очи.
 

Надя Огнянова /sladyr4eto87/

 

 

Заспивам с мисълта, че теб те има... 
сънувам всяка вечер винаги едно, 
прегръщаш ме и нежно ме целуваш 
изпиваш ме със най-красивите очи 
и като летен вятър галиш моите коси
.


Елена Димова 

Сънувам как ме гали бриза, 
как разтапям се във твоите ръце, 
сънувам как звездите ни покриват 
нощта прегръща ни със своите крила, 
а луната е закрилницата наша.
 
 

 Огнена71


 

Сън ли бе или реалност...свежо утро, хладен ден, 
чудно лято, тъй красиво с най-вълшебната любов. 
Добро утро, мой любими! С теб прекрасен е деня! 
Ето нощите си струват...Обичта на този зов... 
Заспивам с мисълта за теб, за мен, за утрешния ден!

 

автор: Огнена71, Ели Зарева, Надя Огнянова /sladyr4eto87/, Елена Димова.

23.08.2011 

http://ognena71.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/09/30/zaspivam-s-misylta.828129

 

 

                                        image

Обичал ли си истински!

Обичал ли си истински кажи,
в сърцето трепети да парят,
и всяко чувство в тебе да гори,
когато нежничко те галят.

Обичал ли си до полуда,
да си усещал че си жив,
въздишки огнени да си раздавал,
и трепет парещ  див.

 А песента която ти харесва,
усещал ли си че във двамата гори,
толкова силно в очите в сърцето,
да ви докосва като искри.

А когато вече имате дете,
и виждаш всяко нещо в него от любовта,
не е ли най - прекрасното изкуство,
което си създал в света.

Аз съм усетила всичко това,
и вкусът от сладките устни,
знам , че това е любовта
която те носи и люби!

Автор.Огнена71

http://ognena71.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/11/04/obichal-li-si-istinski.846396

Преди да заспя!

Прегърни ме,преди да заспя
 твойте устни мен да ме галят,
 да усещам дъха ти, да прошепваш без звук,
 че е истинско , че телата се палят.

 Целуни ме, преди да заспя
 всеки миг е магия със тебе,
 ще се влюби даже нощта,
 и луната ще свети за тебе.

 Кажи ми обичам те,преди да заспя
 и изпратиме в сън нежен с мечти,
 ти събуждаш изгрева,който наднича
 в мойте сини очи!

Автор.Огнена71

http://ognena71.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/10/07/predi-da-zaspia.831061

 

                                                 image

Котле от любов

Ето в нощта нещо става.
Пали се огън, той в мен гори.
Страх ме е, но какво ми остава?
Слагам котлето, вярвам ще ме ободри.

Огъня нежно го сгрява.
Страхът се бавно изпарява.
Мисля, че вече водата кипи.
Поглеждам и вярно, тя ври... и си ври..

Юнак да съм, не съм зная.
Даже и учен не съм.
Готвя ви гозба ще призная.
Гозба незнайна, като в ничии мечти.

"Турга се щипка Любов, като водата заври.
Второ - Смелост и Мъдрост да се овкуси
а най-много слагат се капки горещи сълзи
от истинска случка, може и тъжна дори."


Това е отвара вълшебна.
Всичко може да изцери
благ да е человека който,
ме поучи, и с таз рецепта дари.

Забърквам, последно опитвам.
Думам си : "Дано не се провали."
Опитвам лъжица гореща,
усещането, драги, трудно ще се обясни.

Става ми леко и меко,
нищичко не ме боли. 
Вече всичко е светло.
Може би Ангел от Бога ме озари!

После стана ми пак малко мъчно,
пак потичат горещи сълзи.
Дано людете се ползват от таз рецепта блага!
Тоз дар Божи "Котле от любов" е за всички души. 

http://martosh.blog.bg/poezia/2011/10/02/kotle-ot-liubov.829204

 

                                                          image

Диви малини . . .

Изпопадаха тъжните лешници

по зеления мъх край реката,

непроронени скривам сълзите

и на камък ми стана душата....


Портокалово слънце притича

през небесните сини поляни

бляскат петите му нежни

от рошави облаци издрани.


Май на калинка душата си дадох

да премине небесните двери

диви малини ако поискаш,

кой ли сега ще ти намери ?

http://chinaware.blog.bg/drugi/2011/09/03/divi-malini.813202

 

                                               image

Искам всяка заран в прегръдките ти да се будя,
сърцето ти как бие да слушам и с теноровия ти тембър
ОБИЧАМ ТЕ да чувам..

Страстта ми ,копнежите ми, да не утихват

да зная,че ме обичаш до Велешкото езеро и до безкрая.

Искам да летя от щастие мили и да те обичам

както аз си зная..

Като те докосна кръвта във вените ми яростно да кипи.

Онзи стъклен пламък в очите ти кристално да блести.

Да танцуваме танца на страстта,

и да изпаднем в екстаз във ноща..

Вземи ме,люби ме,изпии ме,бавно на глътки

като старо вино.

Ааз ще ти шепна тихо на лунна светлина

Моя любов ОБИЧАМ ТЕ,и ще съм твоя за вечни времена..

http://naidobriq.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/10/17/liubov-na-veleshkoto-ezero.836346

 

                                                       image

Удивителен въпрос (въпрос с удивителна)

 И колко пъти още ще се връщам
по хлъзгавите сипеи на детството,
където горе е следобедът
загърнат меко в бризове,
а долу е морето бляскаво
което всяко утро е сапфирено,
а всяка вечер - стомна на гърба на скитник.
И колко пъти още ще преследвам сенки
след пъргавите глезени на детството
по стръмния му бряг ще се търкалям
ще сгъвам ръбове като сизифов камък,
за да си изкопая малко глина
за неспокойни пръсти
и после да нареждам фигури
в галерията си от спомени?
http://sestra.blog.bg/poezia/2011/08/13/udivitelen-vypros-vypros-s-udivitelna.800792

 

                                                     image

В памет на баща ми!

В памет на  баща ми!

 

Притихнала, с червени рози,

до мраморната плоча  аз стоя.

Огромна мъка ме  изпълва,

по бузите се стичат, сълза подир сълза.

 

Ти бе единствен, който разгадава,

че във усмивката прикрила съм тъга…

И казваше ми нежно, мило:

“Защо очите й са тъжни, на моята любима дъщеря?”

 

Ти бе до мен в добро и лошо.

Със тебе можех свят да изградя.

Как само искам мили татко,

да можех миг ръката ти да подържа!

 

Ти казваше ми: “Няма да се плашиш!

Дори да сбъркаш, аз ще съм до теб!

Дори да паднеш, аз ще бъда близо,

за да те вдигна и да продължиш напред!”

 

Прости ми! Розите оставям.

Сълзите бързам да изтрия вървешком…

И мрачно и дъждовно е. Свещта догаря…

Ти бе прекрасен, а как студен е новият ти дом…

  

          Годините се изнизват без него, но болката остава… Зная, че той е някъде високо там и ни гледа, продължава да е близо до нас и да ни  подкрепя…

http://ckarlet.blog.bg/tq-i-toi/2011/11/04/v-pamet-na-bashta-mi.846534

 

                                                        image

Знаеш ли.....

·          * * * *
Как всичко ми напомня ,
за онзи чуден ден.
Аз само с тебе бях,
ти беше само с мен.........

Изсъхнали са днес цветята,
поглеждам ги едва.
Знам сетили са липсата,
на твоята ръка ...........

Запазих две листенца,
от розата една,
която двама с тебе......
оставихме сама.......

Сега са на дланта ми,
и вглеждам се във тях.
И спомням си съня ми ,
когато с тебе бях.

А чашата с кафе истива там,
на масата забравена сега,.....
Какво ми е ....и аз  не знам,
но много липсваш ми.....Ела !...

http://konstant7.blog.bg/drugi/2010/04/28/znaesh-li.536285

 

                                                             image

Някъде по пътя си...

Докосни сърцето ми и аз ще

докосна твоето с мила дума или

две.

Докосни сърцето ми,защото

добротата ражда най-сладкия

плод,който превръща мечтите

ни в реалност...

Докосни живота ми с нежност...

и ме изпълни с любов...

Докосни живота ми,сподели

мечтите ми под звездното небе,

така както аз споделям твоите.

Вземи ръката ми...

Дръж ме за ръка,докато

израствам...и ми показвай пътя,

когато съм сляпа...

Покажи ми,че наистина те е

грижа за мен

Докосни сърцето ми и аз ще

докосна твоето по малко,

всеки ден...

Докосни сърцето ми и 

тогава и двамата ще намерим

щастие-някога,

някъде по пътя си...

http://pcelata.blog.bg/tq-i-toi/2011/10/23/niakyde-po-pytia-si.840543

 

 

                                                 image

Мечта от ... вода...

Реших да прогоня мъглите със пауза,

но вместо това пристрастих се към залеза…

А после огледа се в мене – Луната…

Защо ми се стори до болка позната?

Но, аз безпроблемно удавих циклона-

вълните все още тъй шеметно гоня…

Не искам във мрака да гледам с очи-

как минало свършено вятър следи…

Прихващам аз следваща бурна вълна-

и смело  прегръщам мечта от … вода...


Friendly1

http://friendly1.blog.bg/poezia/2011/11/07/mechta-ot-voda.847693

 

Живот

 Да живееш за страстта.
                        без да съществува,
                        да живееш за любовта
                        без да те вълнува.
                        Да живееш за мечтите
                        умиращи безплодни,
                        да живееш като роб
                        сред лица свободни.
                        Да живееш като просяк
                        не молещ милостиня,
                        да мечтаеш за сняг
                        да си студен като зима.
                        Да обичаш смъртта
                        без страх да се вричаш,
                        да презираш света,
                        и себе си да отричаш.
                        Да мечтаеш за това
                        което не съществува
                        да се бориш за мига,
                        който отплува.
                        Да блестиш като кинжал
                        в нощта халадна
                        пронизвайки без жал
                        всяка мисъл бавна
                        на своя ум
                        на своето съзнание.
                        Не вярвайки в нищо
                        нито в святото познание,
                        нито в новия ден,
                        нито в новите чувства.
                        признавайки с тъга,
                        че да живееш е изкуство.

http://troia.blog.bg/zabavlenie/2011/11/07/jivot.847981


Тагове:   поезия,


Гласувай:
18
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mt46 - Поздрав -
07.11.2011 22:46
за представените автори в този и в предишния постинг!...
цитирай
2. sestra - Радвам се, че съм прибавена тук
08.11.2011 08:44
и благодаря :)
цитирай
3. hel - Поздрав за чудесното начнание и ...
08.11.2011 15:38
Поздрав за чудесното начнание и желанието, с което развивате виртуалната библиотека!
Благодарна съм, че моя творба е в този постинг!
Поздрав сърдечен!
цитирай
4. kalin8 - Поздравления и от мен !
09.11.2011 21:24
За всички представени и за теб!
Б.
цитирай
5. inel379 - Поздрав за избора!
10.11.2011 01:52
Някои от тях са ми любими!
С други ще се запозная сега!
Благодаря ти!
цитирай
6. cinderellathespy - Здравейте!:-)
17.11.2011 19:26
Останах приятно изненадана, когато случайно попаднах на Вашия блог!
И аз тук, че и първа....
Благодаря сърдечно за оказаната чест! Жалко, че стихчето ми е по тъжен повод....
В интерес на истината, това което най-много си харесвам от написаното през тази година, а то се оказа доста ..... е едно стихотворение - "Кого обичаш" по песничката на Крис Риа "Who Do You Love":-)
Поздрави и пак ще намина!:-)
цитирай
7. ckarlet - Благодаря и аз за включването на ...
20.11.2011 12:06
Благодаря и аз за включването на моето стихче!
Приятно бях изненадана! Трогната съм!
Поздрави!
цитирай
8. kostadinovd - ПОЗДРАВИ !
20.11.2011 19:39
Авторите заслужават това внимание.
цитирай
9. megg - Добър вечер, Ани.
21.11.2011 20:31
Трогна ме.
Поздрав за теб и за всички, чиито стихотворения са тук!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: virtualna1biblioteca
Категория: Изкуство
Прочетен: 256974
Постинги: 95
Коментари: 286
Гласове: 4128
Архив
Календар
«  Февруари, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728